ПА̀КВАМ, -аш, несв.; па̀кна, -еш, мин. св. -ах, св. непрех. Диал. За патица, гъска и под. — пакам един или няколко пъти. Прибра юрдека от курника в къщи. .. И щом пакнеше, той скачаше. Ст. Даскалов, ЕС, 321. И потеглихме юрдека за главата. Не можа и да пакне, щото я откинахме. Ст. Даскалов, ЕС, 322.


Източник: Речник на българския език (онлайн)