ПАКОСТЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Пакостник. Първият съдия е бил първия отмъстител, който връхлетян от извършена над него неправда, реагирал веднага и отвърнал със същото действие на своя пакостител. СбНУ XXXIII, XIV.
