ПАКОСТЧЍЯ -ѝята, мн. -ѝи, м. Диал. Пакостник. — Цвятко, ела насам, ела да се видим! — извика дядо Георги на пъдаря. — Е, как е, спиш ли си спокойно, спохождат ли те пакостчии? Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 330. Знаеше кои младежи са примерни, кои са пакостчии. Г. Караславов, ОХ III, 245.


Източник: Речник на българския език (онлайн)