ПАЛА̀ТА ж. 1. Висша държавна институция. Конгресът, съставен от сенат и от палата на представителите, има законодателна власт. ВИ, 168. Парламентът в Англия ся състои от две отделения (палати): от горний и долний парламент. Г. Йошев, КВИ (превод), 215. Върховна сметна палата. Българска търговско-промишлена палата.
2. Сградата на такава институция. Отивам в съдебната палата.
3. Голяма представителна сграда с обществено предназначение. Прекрасна е сградата на нашата национална библиотека. Тя е най-хубавата библиотечна палата на Балканите. ОФ, 1958, бр. 4444, 3. Пощенска палата. Изложбена палата. Спортна палата.
4. Остар. Палат, дворец. Един път, като ся разхождала царската дъщеря покрай брега на Нил, съгледала във водата корито с еврейско дете, за което се съжалила и заповедала да го отнесат в царската палата. Г. Йошев, КВИ (превод), 40. Той [Нептун] царствуваше над моретата, палатата му беше в морските бездни. Ем. Васкидович, ПП (превод), 63. Колко люди има на света, които живеят по-лоше от мене. В сравнение с них, моята колиба е палата. БК (превод), 10.
◊ Сметна палата. Адм. Държавна институция, която контролира и проверява разходването на бюджетните средства. У нас до голямата финансова реформа и реформата на бюджета от 1948 год. съществуваха една върховна сметна палата и областни сметни палати, които имаха за цел да контролират както централните органи на властта, така и дейността на самоуправителните тела. Г. Свраков, ОНФН, 440.
— От лат. palatium през гр. παλάτιον и рус. палата. — Софроний Врачански, Неделник, 1806.