ПАЛЯ̀ЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от палячо (във 2 знач.). Юрий и Валя изработваха от мека тел и разноцветни прежди всевъзможни котенца, кученца, палячета и Дядо Мраз. Д. Калфов, Избр. разк., 300. Мухата заигра свободно като детско паляче върху паяжинната пружина, усукана около шията ѝ. О. Василев, ЖБ, 347.