ПАМУ̀КЛИЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до памуклийка. Палтата ни бяха също памуклиени и върху тях облякохме по един огромен кожух. Й. Радичков, НД, 128. ● Обр. Хората. Същинска жива река, рукнала към обекта. Полусънна, полузакусила.. залива улици и автобусни спирки, блъска се — дочена, басмяна и памуклиена. Д. Дамянов, ПИЩ, 76.


Източник: Речник на българския език (онлайн)