ПАНАГЕРЍК, мн. -ци, м. Панегирик. В манастирската библиотека [на Рилския манастир] се пазят ..: ранен препис от „Завета“ на Иван Рилски, Големият рилски панагерик от 1479 г. — богато илюстриран със заглавни рисунки и буквопис. НТМ 1961, кн. 10, 23.


Източник: Речник на българския език (онлайн)