ПАНАИРДЖИЛЪ̀К, мн. -ци, м. Разг. Неодобр. Безотговорна, несериозна, измамническа проява или постъпка. Това е низка политическа демагогия — негодуваше в себе си Тъкачев. — Тесняшка шашарма! И с такива панаирджилъци те смятат, че вършат революционна пропаганда! Надяват се да привлекат масите! Г. Караславов, ОХ, 171.
— Друга (диал.) форма: п а н а г и р д ж и л ъ̀ к.