ПАНАИРДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Разг. Човек, който участва в панаир като търговец или който посещава панаир. Ние отидохме на панаира. Народ, прах и пролетен вятър.., пияни панаирджии с бели ризи.., нилски крокодил — свят да ти се завие. Ст. Стратиев, СВМ, 138. В долния дуген току-що върналите се от Св. Троица панаирджии заливаха с песни и вино кипналата жажда за волност и подвизи на младо и неживяло племе. П. Росен, ВПШ, 59.
— Друга (диал.) форма: п а н а г и р д ж ѝ я.