ПАНАЍРИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Установено място, терен, където се урежда панаир. По махалата нямаше жива душа — всички бяха слезли на панаирището. Ил. Волен, НС, 83. Панаир ми се собира, / .. / на старо панаирище. Нар. пес., СбНУ VII, 28.
