ПАНГА̀Р, -ът, -а, м. Маса при входа на черква, където се продават свещи. Миряна отиде на черква .., купи от пангара свещ, запали я пред почернялата икона на Богородицата. Ем. Станев, ИК I и II, 193. Цял живот той.. продава свещи на пангара, пя на този народ, додето си загуби гласа. А. Каралийчев, В, 65.
— От гр. παγκἀριον. — Друга (остар.) форма: п а н г а̀ л.