ПАНГЕРМА̀НЕЦ, мн. -нци, м. Рядко. Остар. Пангерманист. Австрия не иска да бъде пруски пищеприемник, в какъвто са започнали да я обръщат безцеремонните пангерманци. Пряп., 1903, бр. 41, 3.


Източник: Речник на българския език (онлайн)