ПАНДЍЗЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Жарг. Вкарвам в затвор някого; опандизя. В затвора заварили едного хванат година след като бръщолевил, че немците ще тръгнат на Изток; немците вече били пред Москва и той се удивлявал, че са го пандизили. Д. Вълев, 3, 191. — Кой го закачи това там? Насъбралите се се спогледаха. — Знае ли се? — рече виновно кметът. — Да се знаеше, аз да съм го пандизил досега. Г. Караславов, СИ, 286. пандизя се страд.