ПАНЕГИРЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Панегиричен. Статията е написана в панегирически дух, в нея без уговорки се възхваляват произведенията [на Бунин]. ЛФ, 1958, бр. 7, 4. Панегирическо слово.