ПАНЀРЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от панер. По едно време, докато се хранеха, Ния забеляза, че свекърва ѝ бе останала без хляб, свършил се бе хлябът ѝ в малкото панерче. Д. Талев, ПК, 94. Домакинът донесе грозде в едно панерче. Д. Вълев, 3, 303.
2. Количеството от нещо, което се побира в такъв съд. Баба Гана избра от чувала едно панерче круши .., изми ги на кладенеца и ги остави по средата. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 306.