ПА̀НИК м. Остар. Книж. Паника. Той [Ахмедаа] не бягал към Пазарджик, не отстъпвал, но хвърчал. Той е първият, който произведе в тоя град ужасният паник, вследствие на който са затвори чаршията. З. Стоянов, ЗБВ II, 13-14.


Източник: Речник на българския език (онлайн)