ПАНИКЬО̀САН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от паникьосам като прил. 1. Разг. Който е обзет от паника. Хвърлих се в отчаяни любовни похождения с първокурснички и паникьосани неженени абсолвентки. П. Ангелов, Ж, 50.
2. Който изразява паника. Двама офицери се разхождаха из хората, отговаряха на паникьосаните въпроси на майките .. и подканяха новобранците да влизат в казармата. К. Цачев, В, 236.