ПАНИЧА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Човек, който прави или продава паници. Лъжиците и копаните ги дълбат или стружат паничаре. Д. Манчов, БЕ II, 24.


Източник: Речник на българския език (онлайн)