ПА̀НКРЕАСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Анат. Който се отнася до панкреас. [Чесънът] стимулира продукцията на стомашен сок, панкреасен сок и ферменти. Л. Петров и др., БНК, 101. Панкреасен канал. Панкреасен секрет.


Източник: Речник на българския език (онлайн)