ПАНЛОГЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Филос. Философско направление, което отъждествявя обективната действителност със система от логически понятия и приема мисленето за същност на света.

— От гр. пан— + λὸγος 'наука'.


Източник: Речник на българския език (онлайн)