ПАНСЛАВЯ̀НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се отнася до всички славяни. В отговор на насрочения в София през 1910 г. „панславянски събор“ БРСДП взела участие в първата балканска социалдемократическа конференция, свикана в Белград в края на 1909 г. Ист. X и XI кл, 246-247.
2. Който се отнася до панславизъм. Италианският посланик от Петербург съобщаваше, че той бил безвреден човек, стоял настрана от панславянското течение. С. Радев, ССБ II, 497.