ПА̀ПКАМ, -аш, несв., прех. Гальов. Обикн. в езика на децата — ям; амкам, папам. „Тошенцеее,.. къде си, мамааа,.. хайде да папкаш..“ А мен не ме глезят, все ме бият. Г. Крумов, Т, 30. Някои ловци се завръщат с яребици,.. а Груйо Керемедчиев всяка неделя се завръща с няколко локумчета, отстреляни в кварталното стрелбище. Неговият син много обича локум и докато лакомо го папка, си мисли: „Моят татко е много голям ловец!“ В. Сотиров, ЛНП, 60.