ПАПУА̀НЕЦ, мн. -нци, м. Остар. Папуас. Когато прочете човек и види какви страшни и отвратителни злодейства стават в това разбойническо господарство,.. то тряба да помисли, че Враца са намира нейде си в средня Африка и че тука са не говори за турци и за рая.., а за някакви си людоеди папуанци. Хр. Ботев, Зн., 332. Самата най-главна цел през живота на папуанеца е да удовлетвори глада си. Ч, 1872, бр. 13, 648.


Източник: Речник на българския език (онлайн)