ПАПУКЧЍЯ, -ията, мн. -ий, м. В миналото у нас — производител или търговец на папуци. Черньо беше папукчия, държеше едно дюкянче при хаджи Стояновци и работеше здраво. Т. Влайков, ЛГ, 14. Папукчиите изработват три-четири вида папуци, които задоволяват нуждите на града. Н. Хайтов, А, 65. Там [на панаира], в най-далечния край, е пазарят за добитък. По-отсам са папукчийте и сарачите с безброй цървули, кундури, папуци, самари, каиши и юлари. К. Константинов, ППГ, 53. Не е малък и броят на папукчийте, които шиели чехли, калеври и пантофи. Ив. Унджиев, ВЛ, 23. Папукчий са изложили за продан везани със сърма и сребро чехли и сандали. Т. Кюранов, АП, 80.

— От перс. през тур. papuççu 'папукчия'. — Други форми: папуджѝя, папучѝя, папухчѝя.


Източник: Речник на българския език (онлайн)