ПАРАДИГМА̀ТИКА, мн. няма, ж. Езикозн. Разглеждане на единиците на езика като елементи от неговата система, като съвкупност от структурни единици, обединени в съзнанието на носителя на езика, независимо от възможността за реалното им съчетаване в речевия акт.
— От гр. παρἀδειγμα 'пример, образец'.