ПАРАЛАКТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Астрон. Който се отнася до паралакс. Самото привидно движение на звездата по небесната сфера се нарича паралактично движение. Съществуването на паралакса или на паралактичното движение е едно от доказателствата за движението на Земята около Слънцето. Г. Томалевски, АН, 91.


Източник: Речник на българския език (онлайн)