ПАРАЛЀЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Успореден. Минах през двата тунела и покрай стръмните две паралелни скалисти стени „Ритлите“. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 75.

2. Който се извършва едновременно; едновременен. В стопанства, които имат въведени две паралелни сеитбообращения, предпочитание трябва да се дава на агротехническата еднородност на полетата. М. Мичев и др., 3, 122. Постепенно започва да изчезва и паралелната дейност на една и съща личност като живописец, скулптор и архитект. Хр. Ковачевски, СК, 29.

◊ Паралелен слалом. Спорт. Състезателна дисциплина в алпийските ски, при която двама състезатели се спускат едновременно по две отделни трасета на пистата, преминавайки през зигзагообразно разположени вратички, като целта е да финишират за по-кратко време. Към алпийските спортни дисциплини спадат спускането, слаломът, гигантският слалом, супергигантският слалом и паралелният слалом. П. Динев и др., СА 2008, 109.


Източник: Речник на българския език (онлайн)