ПАРАЛИЗЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от парализирам като прил. Който е обездвижен, схванат вследствие на увреждане на нерв обикн. след мозъчен кръвоизлив. Татата провличаше бавно парализирани крака, сложил тежината на .. прегъната снага върху избелена дренова тояга. Ст. Чилингиров, ХНН, 58-59. Какви обяснения можеха да се искат от един грохнал мъж с парализирана ръка? Д. Димов, Т, 649. Полковникът се замисли за парализираната си щерка, за жена си. Д. Вълев, 3, 99. Той чува само кръшния ѝ глас, а за да я види .. оставя молива настрана и с двата си изпити пръста подига парализираната си клепка да я погледне. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 41.