ПАРА̀МПАРЧЀ, мн. -та, ср. Диал. Нещо, разбито на много дребни късчета, парчета. Всичко си вървеше — дето има една дума — като по вода. Никой не е и мислил, че под водата може да има скала, гемията ни да закачи и да я направи парампарчета. Н. Хайтов, ДР, 215. Ама той [боздуганът] щом ударил момъка и са строшил на парампарчета. СбНУ ХLVI, 40.
— От тур. paramparça. — Други (диал.) форми: п а р а̀-п а р ч è, п а р а̀ н-п а р ч è.