ПАРАФРАЗЬО̀Р м. Индив. Автор, който разработва чужди мотиви. Парафразьори в съдържанието — а няма да сгреша за болшинството случаи, ако заменя думата „съдържание“ пряко с думата „мотиви“, те [лириците] не се оказаха кадърни за самостоятелна работа и в отношение на формата. П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 276-277.


Източник: Речник на българския език (онлайн)