ПАРНА̀Р1 м. Вечнозелен храст с дребни игловидни листа. Quercus coccifera. От средиземноморските растителни видове по долините на реките Струма, Места, Арда и Марица.. се срещат бадеми.., черница, парнар. Геогр. Х кл, 72. Той земал една ортома и ги заградил сичките парнаре. СГ, 1894, кн. 1, 371. Край Вардара зелени чукари, / по чукари зелени парнари, / под парнари дебели палатки. Нар. пес., СбВСтТ, 794.

— От тур. pırnal 'ясен'. Друга (диал.) форма: п р ъ н а̀ р.

ПАРНА̀Р2 м. Диал. Треска̀; деланица, деланка.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.

ПАРНА̀Р3 м. Диал. Къдрица на коса; витица, витка.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.


Източник: Речник на българския език (онлайн)