ПАРНАСЍСТ м. Обикн. мн. Лит. Последовател на парнаската поетична школа. Във френската поезия от края на века се подвизават парнасистите, които черпят от античността, но при тях това идва органично, защото Франция е естествена наследница на Елада, Рим, Византия. З. Петров, ЛС, 304. Верлен все по-ясно вижда скованите чувство и мисъл в естетичния формализъм на парнасистите. НЖ, 1912, кн. 9-10, 354.