ПАРПУ̀ЛЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Дребосък. Съученици сме били, седели сме на един чин. Бяхме и на един ръст. Аз си останах парпулче, както си ми викахте, а ти, я какъв се извъди! Б. Болгар, Б, 10.


Източник: Речник на българския език (онлайн)