ПАРТАЛА̀В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Парцалив; парталест. Парталава божа на ковчег седит? (Баница.) СбНУ ХI, 161. Изговори оной чобан Велко: / — Дейди, рече, царе Костадине, / я ке отберам убава невеста. / — Дейди, рече, незнаен делио, / ми е срам, много си парталав. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 106.


Източник: Речник на българския език (онлайн)