ПАРЦАЛЍВКО, мн. -вци, м. Мъж, облечен в парцали, дрипи; парцалан, парцаливец, дрипльо. Вмъкнаха в стаята един парцаланко. Откраднал бил той торба с брашно .. и затова щяха да го съдят. Разпитаха го. Парцаливко се призна. Ц. Церковски, Съч. III, 282.