ПА̀РЯ1, -иш, мин. св. па̀рих, несв., прех. 1. Топя нещо във вряла, гореща вода или заливам, обливам нещо с вряла, гореща вода; попарвам, изпарвам, запарвам. В големи, дълбоки корита жените пареха новата вълна и след това дълго я плакнеха в реката. К. Петканов, ЗлЗ, 244. От главата му се повдигала пара, като от котелът, в когото бабите парят дрехите. Л. Каравелов, Съч. II, 30-31. Беше тънко това вино .. и все не можеше да свикне с едва доловимия дъх на стара бъчва. — Парихме я с дървена сода — бе казал снощи сватът за бъчвата. Г. Мишев, ЕП, 137. Допреди месец-два той пиеше кафе, смляно само от леблебии и ръж, чай си пареше от липов цвят или розови листа. А. Гуляшки. Л, 144. — Най ме мъчи да паря трици на прасето и да мъкна ведрицата да го храня — оплаква се мама на тати. Н. Каралиева, ЯЧ, 50. Там [в кухнята] Дочка и Станка миеха съдовете, там перяха, там готвеха, там мъжете кълцаха тикви и пареха смлян фий за добитъка. Г. Караславов, ОХ, 15. Добре дошел, Рачко,/../ качамак да мешаш,/ коприве да париш. Нар. пес., СбВСтТ, 190.
2. Загрявам, затоплям някоя част на тялото с цел лекуване. Една жена ходеше насам-натам из стаята, като че тичаше. Гореше огън. Приготвяха тухла да парят болния. Й. Йовков, ЖС, 35-36. Сериозно си натъртих дясната ръка в китката. Ще трябва да я паря, защото ме боли. Ив. Вазов, ПЕМ, 71. — Салеп, Салеп! — виках аз, както съм чувал да викат по нас. — Пари гуша, цери гърло! Ст. Дичев, Р, 95. Те [селяните] трябваше сега да си парят кокалите. Дълго време трябваше да се мине, догдето додат на себе си. Р. Блъсков, СбНУ XVIII, 580.
3. Възпалявям кожата при допир с коприва, медуза и под. Който си е парил ръцете да бере коприва, на себе си гозба ще свари. Ст. Загорчинов, ДП, 353. паря се страд. и възвр. В туй време войниците, чиито дрехи се парят, стоят в двора по долни дрехи. Л. Стоянов, Х, 138. Посред нощ Алказ скочи от леглото и заходи из стаята, измъчван от зъб. Опита какво не: па̀ри се с възглавничка, нагряна на печката, налага зъба с чукан чесън. Й. Йовков, З, 1937, бр. 5473, 19. Московецът, като отиде на хамам, бие се с вършини по голите меса да му доде кеф и тогава си ляга да се пари с пара от насветлени камъни. Ц. Гинчев, ГК, 363.
ПА̀РИ МЕ несв.; непрех. 1. Изпитвам физическа болка от допир или голяма близост до нещо горещо или много студено; пари ми, гори ми. Веднага награбил тавата, както била гореща, парела го ужасно, но нямало как — търпял. П. Вежинов, НБК, 231. — Но те са ваши, момчета, за веселба.. Ние трябва да ви дарим — опитваше се да възрази татко и така държеше парите в ръката си, като че ли те го пареха. Д. Бозаков, ДС, 70. Майка му стана, донесе портмонето, отброи осем лева и му ги подаде. Той ги пое с треперяща ръка. Струваше му се, че тия шарени хартийки го парят, горят пръстите му. П. Проданов, С, 23.
2. Изпитвам остро дразнене, болка или причинявам такова дразнене, болка; гори ми, пари ми. Потта [на Грашев] се сливаше през веждите в очите му и го заслепяваше, пареше го кожата на цялото тяло. Д. Фучеджиев, Р, 209. Яздеше с наведена глава и често прекарваше кърпа зад темето, връз кървавата ивица, що опасваше дебелия му врат. Тя го пареше като огромна пиявица. А. Христофоров, А, 16. // Изпитвам жажда. — Море нечем ти я вода — другояче ме пари, друго ми се пие, ама не знам що. Елин Пелин, Съч. V, 79.
3. Прен. Изпитвам остра душевна болка, мъка; страдам, пари ми, гори ми. Свие ли се самодивска китка/ в пазухата — ляво до сърцето!/ Пареше ме пусти кадър здравец,/ та гореше мое сърце клето! К. Христов, СК, 67.
ПА̀РИ МИ несв.,; непрех. 1. Усещам физическа болка от допир или непосредствена близост до нещо горещо или много студено. Баба Мара насочи кафезчето към огъня. Мишлетата се блъскаха в мрежата и се мъчеха да изскочат навън. — Пари ли ви, а? — викаше тя. К. Калчев, ПИЖ, 129-130. Бабата изкопала една ропа, наклала в нея огън и турила отгоре една дъска, па приканила Кума Вълча да седне на дъската. Вълкът поседял малко и зело да му пари. Д. Манчев, БЕ II, 42. Кога стоим насреща въз огъня, гдето жяравата е разпалена, усещаме, че ни пари и ако сме много близо, не можем тръпе топлината. Лет., 1871, 97-98.
2. Изпитвам дразнене в очите, гърлото, по кожата или стомаха; гори ми, люти ми, щипе. Борис дълго гледа и комините, и кулата, с които беше свързал цялата си добра младост. Той усещаше как му пари в гърлото и как му се примрежват очите, в чиито сълзи като в развълнувана вода се отразяваше цялото великолепие на „Балканска звезда “. К. Калчев, СТ, 221.
3. Прен. Изпитвам остра душевна болка, мъка; страдам, гори ми. — Грях извършихме [като отвлякохме Елена] с тебе, побратиме, смъртен грях — пошъпна раненият. Ще ни пари на душите като на болярина Петра и Ефросина. Ст. Загорчинов, ДП, 144. В селото Калепетрово имаше един прочут по лошевините си чорбаджия на име Братой; него и до днес помнят калепетренците, неговите злини още много време ще им парят! Ил. Блъсков, ПБ II, 9.
4. Прен. Разг. Чувствувам се застрашен от нещо, положението ми е несигурно, опасно. В Охрид зело нещо да пари на клетите цинцари. П. Р. Славейков, СКНГ, 28.
◊ Пари ми на езика. Разг. Изпитвам удоволствие да коментирам, одумвам нещо или някого. Нали на сватба за приятелите най-важно е гуляят, а за гуляй какво не може да се каже, та всички да се смеят и да им пари на езика. Вл. Полянов, БВП, 50. Пари ми под краката и (съкр.) пари ми. Разг. Чувствувам се застрашен от нещо, положението ми е несигурно, опасно. — Нещо кроят, но изглежда, че и те са се объркали без тебе! Щом нервничат, значи, че им пари под краката! К. Калчев, СТ, 247.
ПА̀РЯ2, -иш, мин. св. па̀рих, несв., непрех. 1. Много съм нагорещен (или с много ниска температура) и при допир предизвиквам болка. Ето — около него е грейнало ясно слънце. Лъчите му сипят жар. Въздухът е нажежен, земята пари под босите му крака. Ал. Бабек, МЕ, 128. Неси като че ли и инстинкти нямаше. Той ужасно се учуди, като откри, че ютията пари. Или че котлонът може да ти изгори пръстите. П. Вежинов, БГ, 144. Продавачът с дрезгав глас се провикваше: „Топли гевреци, моля! Топли, парят!“. Ст. Даскалов, СЛ, 506. Взе да пада здрач. Засилва се още повече острият мраз, който безмилостно щипе и пари. Т. Влайков, Съч. III, 13. Лавина — лава. Огънят и студът парят еднакво. Бл. Димитрова, Лав., 159. Сто слънца са на небето звъннали и пламнали — / грей и пари всяка бучка, всеки стрък и камъче. А. Разцветников, Ст, 87. Малкото дете щом види свещ и посягва да ѝ улови пламъка, без да знае, че то пари. Д. Войников, У, 1971, бр. 6, 84. ● Обр. В ръцете си държеше и двете монети.. Но защо Бенко не им се радва? Защо ги държи така, като че ли парят в ръцете му? Ал. Бабек, МЕ, 41.
2. Силно грея, излъчвам голяма топлина; припичам, прежурям. Като попреминеше пладне и слънцето не пареше вече така силно достойните ергени отвеждаха свирците под селото, при върбите. Ил. Волен, МДС, 9. Над него [полето] пареше безоблачно небе — побеляло и премрежено от горещините. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 128. Слънчовите лучи, които паряха твърде горещо, тук в тая долина ставаха по-чувствителни. З. Стоянов, ЗБВ II, 98. Пари и припича юлско слънце,/ тежка задуха земя притиска. Н. Ракитин, Ст II, 153.
3. Имам висока температура (обикн. поради болест, силно преживяване и др.); горя. То [детето] плаче жално, тя усети с остра, неочаквана чувствителност как пареше челцето му на студената ѝ длан. То беше болно. Д. Талев, И, 610-611. Здравко направи усилие да овладее хълцането, което давеше гърлото му. Заговори с пресипнал глас, отчаяно. Бузите му пареха. Цв. Ангелов, ЧД, 76. Сълзите пареха върху изстиналите му бузи, устните му не преставаха да шептят: — Дано само остане жив... Дано не умре. Ал. Бабек, МЕ, 153. Дланите му взеха да парят от триенето на въжето. П. Проданов, С, 140. — Ти имаш огън на сърцето си, я как ти парят ръцете. Ил. Блъсков, ДБ, 54.
4. За рана, наранена част от тялото или орган — причинявам силна болка (като при изгаряне); боли, боли ме, гори ми. Куршумената рана пареше нейде високо над коляното, но де точно, Петко не можеше да определи. Ст. Сивриев, ПВ, 38. Младенов с облекчение седна на мокрия поизгнил стол.. Ходилата му пареха, сякаш бяха одрани. Х. Русев, ПЗ, 154. Пое си [Грашев] въздух, голите му лакти бяха издрани и пареха, коленете го боляха. Д. Фучеджиев, Р, 208. Аз се изправих на нозе комай до самите тези големци; бях зашеметен от пълзенето и от ританиците по мене; очите ми паряха — наляли се бяха, види се, с кръв. А. Страшимиров, А, 330. Тича той по него [полето] като ранен човек, комуто раната зле пари, дано се поразведрее. Ил. Блъсков, ДБ, 40. Как парят босите крака —/ подути,/ в грозни,/ гнойни рани. В. Андреев, ППес., 78. // За очи — боля поради преумора, безсъние. Стефанов искаше да заспи, очите му пареха за сън, а не можеше. Х. Русев, ПЗ, 12.
5. За коприва, медуза и под. — причинявам сърбеж или болка при допир; щипя, жаря, жуля. Той [дядо Колю] виждаше с очите си, че по бунищата растат само плевел, коприва и буника, и той знаеше, че едното требят като непотребно, другото пари, а третото — горчи и трови. М. Георгиев, Избр. разк., 157. Спомни си как преди тръгване с часове „помпеха“ лостовете за котвите, плувнали в пот, която пареше на очите. Н. Антонов, ВОМ, 143. Кой от нас не би се позачудил, ако му се представеше пред очите животно на вид като съща омбрела, отвътре ѝ проточени множество мясни жици, до които като се допреш, парят също като копривата. Ч, 1875, бр. 2, 69. Мъж от жена бяга, / в копривата ляга; / коприва го пари, / той жeна си фали. Нар. пес., СбНУ VI, 77.
6. За ракия, спирт, пипер и др. — причинявам силно парливо усещане в устата, гърлото, стомаха и под.; горя, щипя, лютя. Даваха ни силна месна храна и парлива ракия. И наистина, като я пийнеш, дълго време пари и гори в гърлото и гърдите ти. П. Михайлов, МП, 22. Той [баритът] е много тяжък и пари на язика като въглен. Д. Мутев, ЕИ, 121. Чушките парят, изгориха ми езика. Δ Чесънът пари на стомаха ми.
7. Прен. Измъчвам силно, причинявам болка, мъка; горя. Чутите за баща му думи пареха на сърцето му. Цв. Минков, МЗ, 80. Ще пари [спомена нерад] — като въглен — на душите болни. П. Яворов, Съч. I, 151. Такивато злощастия се случват рядко; на хилядото едному се случва такъв огън, но там, дето падне той, тежко на нея къща, там гори, пари и пари до смърт. Лил., 1884, кн. 7, 26. Аз нали ти казах / мома да не либиш, / .. / мома с много пари, / че парите парят, / парят на сърцето. Нар. пес., СбВСтТ, 491.
8. Прен. За чувство — проявявам се с голяма сила, до болезненост; горя. Една и съща сила призова ни, / една и съща обич пари в нас. / И ето ги — сърцата ни събрани / за подвиг и за жертва в тоя час. Т. Харманджиев, П, 25. Пари болката, гърлото стиснала. / Ти прости, / моя съвест, / мой роден баща. Мл. Исаев, О, 53.
ПА̀РЯ3, -иш, мин. св. па̀рих, несв., прех. 1. За нещо много горещо (или много студено) — предизвиквам силна болка или остро неприятно усещане при допир; горя, изгарям. Борис Глаушев не излезе от окопа, но стреляше едно след друго, цевта на пушката пареше ръцете му. Д. Талев, И, 571. Дните бяха изпълнени с непоносим зной, който пареше дробовете и изсушаваше тялото, а нощите вместо прохлада изпускаха задух. ВН, 1951, бр. 2245, 4. Дишаше дълбоко, с широко отворена уста и студеният въздух го пареше по гърлото. И. Петров, НЛ, 181. Бащата свиден син притиска,/ синът в баща е впил ръце./ Сълзите парят като искри/ брадясалото му лице. Ас. Босев, СЦС, 31.
2. За ракия, спирт, пипер и под — причинявам силно дразнене, парливо усещане в устата, гърлото; горя, щипя. Това нещо [бенедиктинът] хем пари, хем гъделичка гърлото, хем слади душата. Ив. Вазов, Съч. XIX, 21. — Ако предпочитате алкохола, ще ви налее чашка багасейра или каша. Тия две ужасни бразилски ракии от грозде и от захарна тръстика парят гърлото като пламък. Св. Минков, ДА, 53. // За коприва — предизвиквам сърбеж.
3. Прен. Причинявам силна мъка, страдание; измъчвам, горя. Не посмя да срещне Здравковия поглед, който пареше лицето му. Цв. Ангелов, ЧД, 201. ● Обр. Той я [от- ровата] попипваше с ръка, усещайки как мъка пари сърцето му. Ем. Станев, ВТВ, 8.
4. Диал. За слана — наранявам листата на растение; осланявам, попарвам. Китко зелена, червена, / .. / осемнадесте години / как си та прашам, заливам / и вечеро та покривам / със копринена кърпица, / да тъ не пари сланона. Нар. пес, СбНУ XXXIX, 94. Едно бе дърво остало / и то бе клето яворче. / Сал него слана не слани / и него по̀пар не пари. Нар. пес., СбВСтТ, 783. ● Обр. Що ми си кимен, кахърен [байрако]? / Дел та е слана парила, / ил та е огън изгорел? Нар. пес., СбНУ XXXIX, 32. паря се страд. и възвр. Войниците хъркаха около огньовете в тежък сън. Други сърбаха от изпочуканите канчета черен като катран силен чай, като се пареха и духаха. ВН, 1960, бр. 2860, 2.
ПА̀РЯ4, -иш, несв., прех. Диал. Поря, разпорвам; парвам, первам. Со сабя по гърло йъ сече, со боздуган по сърце йъ [ламята] парит. Нар. пес., СбБрМ, 81.
ПА̀РЯ СЕ несв., непрех. Разг. Опарвам се. Тоя народ расте по дух и сила и става опасен при достоен цар — парили сме се, та знаем. Ив. Вазов, Съч. XX, 36.