ПА̀СТРЕНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от пастря и от пастря се; пазене, скътване. Пастренето е по-спорно от печеленето. П. Р. Славейков, БП II, 45.

— Друга (остар.) форма: п а̀ с т р я н е.


Източник: Речник на българския език (онлайн)