ПАТЀНТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Патентен. Чужденците, незаинтересувани от никакво патентово право, дават своите предпочитания на когото им е воля. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 197.


Източник: Речник на българския език (онлайн)