ПАТОГНОМОНЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. Който е характерен за дадена болест или болестно състояние; патогномичен. Някои от симптомите са патогномонични, т. е. те говорят за определено патологично състояние или за дадена болест. М. Василев и др., ВБ, 10.
— Лат. pathognomonicus от гр. πἀθοσ 'страдание, болест' + γνὠμα 'знак, доказателство'.