ПАТРИОТА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Неодобр. Който се отнася до патриотар. Въпреки някои патриотични и патриотарски съчинения .. никой български поет не е изразявал тъй драстично .. шовинистичния максимализъм, че не може едновременно да блестят на Балкана „И круна [короната] Симеона / и скиптар крал Душана“. К. Константинов, ППГ, 245. Той [Димчо Дебелянов] .. дори допуска, че тя [Първата световна война] носи освобождение.., но я нарича „разгромна“ и не изпада в патриотарски крясъци. Г. Цанев, СИБЛ, 456.