ПАТРИЦИА̀Т, мн. няма, м. Книж. 1. Събир. Съсловие, общност на патриции, на знатните граждани на Рим; патрицианство.
2. Събир. През средните векове в Германия и някои други страни на Европа — най-богатата и привилегирована част от градското население, управляваща градска върхушка. Наред с него [Големия съвет] бил създаден Малкият съвет, или синьория, и други учреждения, които крайно ограничили властта на избирания пожизнено дож. През ХIII в. изборите за дож и законодателната дейност преминали окончателно в ръцете на патрициата. А. Симеонов и др., ИСВ I (превод), 445.
3. Достойнство, ранг на патриций.
— От лат. patriciatus през. нем. Patriziat.