ПАШЍТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Диал. За добитък — който се изкарва на паша, храни се с паша. А Катето седнала срещу него на един стол и току се кикоти, току се ребети като пашитно кобилче без юлар. Кр. Григоров, Р, 231.


Източник: Речник на българския език (онлайн)