ПА̀ЯШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. 1. Паяков. Паяците се вадят така: в паяшката дупка се пуска конец с восъчно топче. Г. Марковски, СК, 116. Дълго още дядо Тодор наблюдава паяка .. заобикаля паяшката плетеница и .. поема към стадото. М. Кюркчиев, ВВ, 128. От едно паяшко яйце излязоха сто паяка и продължиха да излизат още. Й. Радичков, НВ, 46.

2. Прен. Който е несериозен, лекомислен. Научете се да оглеждате и премисляте нещата — стига с тия паяшки работи.


Източник: Речник на българския език (онлайн)