ПЕДЀПСВАМ, -аш, несв.; педèпсам, -аш, св., прех. Диал. 1. Уча, усвоявам, научавам нещо добре или правя някой да усвои нещо.
2. Възпитавам, уча някого как да се държи, да постъпва. Биеше ги [децата си] като тъпан. За да ги уж педепса, често ги затваряше и заключваше вкъщи. Лил., 1884, кн. 7, 26. педепсвам се, педепсам се страд. Затова треба тая мисъл [че човек е склонен повече към злото, а не към доброто] да са педепсва с твърде голямо прилежание. Р. Попович, Х, 53.
ПЕДЀПСВАМ СЕ несв.; педèпсам се св., непрех. Диал. 1. Научавам се на нещо, възприемам, усвоявам нещо добре.
2. Възпитавам се. — Луд ли е този Драгни или ще полудее,.. Хич в такъв един ден, секи напуснал работата си, паднал за душата си, а пък той... Хей, боже господи, кога ще се педепсат тия хора! Ил. Блъсков, СК, 34-35.
— От гр. παιδεἡω 'отглеждам, възпитавам'.