ПЕНЕТРОМЀТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Техн. Уред за определяне, установяване, измерване на пенетрацията, на проницаемостта или прониквателната способност на нещо. Проницаемостта е показател за пластичността на смолите при обикновена температура. Измерването се прави с апарата пенетрометър. В. Кабаиванов и др., ТП, 400.