ПЕНИЦИЛЍНОУСТОЙЧЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който е устойчив на пеницилин, не се поддава на действието на пеницилина; пеницилинорезистентен. Пеницилиноустойчиви микроорганизми.


Източник: Речник на българския език (онлайн)