ПЕНСИОНЀРИН, мн. пенсионèри, м. 1. Остар., сега простонар. Пенсионер.
2. Остар. Рядко. Пансионер. Побегнал от баща си и дошел тука нарочно, за да става хъш. Сега е пенсионерин и той на Странджата. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 28.
