ПЕНТАМЀТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Литер. Старинен стихотворен размер — основен размер на античната елегия и епиграма, който е с една стъпка по-къс от хекзаметъра и се състои от две разделени с цезура полустишия от по две и половина дактилни стъпки.
— От гр. πένταμετρον 'петостъпен'. — Д. Войников, Ръководство за словесност, 1874.