ПЕНТИКОСТА̀Р, -ът, -а, мн. -и, м. Църк. Богослужебна книга, вид триод който съдържа службите за дните от Великден до Петдесетница; цветен триод.
— От гр. πεντηκοστἀριον. — Други форми: п е н т ек о с т а̀ р и (диал.) п е н д и к о с т а̀ р.
