ПЀПЕЛНИК, мн. -ци, м. Диал. Купище, сметище от пепел и друг боклук. — „Леле чичо, мили чичо, / жътиците в жъто просо, / пулуяците под руяци, / грошовето в кошовето, / ситни пари в пепелнико.“ Нар. пес., СбНУ ХLIХ.
ПЕПЕЛНЍК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Специален порцеланов, стъклен, керамичен или метален съд, обикн. плитък, за събиране на пепелта и угарките от цигари; пепелница. Смукна дълбоко от цигарата си, после нервно и с отвращение смачка угарката в стъкления пепелник. А. Гуляшки, Л, 147. Следователят седеше зад евтина писалищна маса.., пепелникът му бе пълен с недоизпушени цигари. П. Вежинов, ДБ, 203. Тя стана да му донесе пепелник, понеже той се приготви да пуши. Ем. Станев, ИК I и II, 194. Аз го намирах седнал пред една масичка, на която имаше дълбока паничка, която му служеше за пепелник и беше пълна с угарки. СбЦГМГ, 55-56. Кристален пепелник. Кръгъл пепелник.
2. Спец. Приспособление във вид на тава под скарата на печка или голяма пещ за събиране на пепелта и други отпадъци от горенето. Горивният процес се регулира.. като се увеличава или намалява количеството на въздуха с помощта на клапата, монтирана на вратата на пепелника. Й. Вучев и др., О, 26. Основните части на ръчната пещ са скарната решетка, пещното пространство и пепелникът. К. Славомиров, Т, 354.